Мързелът е мит: 7 причини

"Изглежда толкова просто: "Знам какво трябва да направя, за да постигна целите си, но без значение колко си напомням, не го правя! Сигурно съм мързелив/а." Ако можеше да пускам по стотинка всеки път, когато чуя това обяснение от някой пациент... Но ето изненадващото нещо, в което се убедих: Мързелът е мит!"

Това пише Лора Милър в статия за Psychology Today. Ето какви са нейните изводи: 

"Мързел"  е често употребявана критика - присъда, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо някой не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него. 

Ако отделим време да проучим какво стои зад протакането и отбягването, ще открием цял набор от по-сложни проблеми.

1. Страх от провал. 

Много хора сами си пречат, отлагайки преследването на цели, например да си намерят по-добра работа, защото имат прекалено ниска себеоценка. Те се страхуват, че ако положат усилие, истинската им неадекватност ще се разкрие, а това би било опустошително. Затова предпочитат да не опитват. Всички познаваме тази стратегия.

2. Страх от успеха. 

И той, както и страхът от провал, е съвсем истински: Много хора несъзнателно се притесняват, че ще постигнат успех за сметка на някой друг. Те се стремят да избегнат потенциалния конфликт, като не се придвижват напред.

Представете си например жена, омъжена за мъж традиционалист, която получава повишение и започва да печели много повече от него.
Или човек, който произхожда от семейство на алкохолици и решава да стане трезвеник. Тези цели изглеждат страхотно на пръв поглед, но напрежението във взаимоотношенията може да е стресиращо за много хора. 

3. Нужда от грижи. 

Всички искаме някой да се грижи за нас. Но има хора, които не знаят как да изразят желанието си директно и започват да се държат като безполезни, за да накарат другите да правят нещата вместо тях.

Един човек не може да изглади една риза за сватба, знаейки, че приятелят му ще се ядоса и ще го направи вместо него, макар и оплаквайки се от неговия мързел. Но това ще го накара да се почувства обгрижван, без да трябва да си признае директно, че се нуждае от това. Недостатъкът на тази тактика е, че ако я използвате прекалено много, това може да вбеси околните, които могат да се почувстват под натиск, или самите те да имат нужда от малко грижи. 

4. Страх от очаквания. 

Хората, които "си поставят летвата ниско" често го правят, за да попречат на другите да имат високи очаквания. Една от пациентките ми рядко правеше планове и си беше изградила образ на "мързелива", тъй че другите да планират вместо нея. Следователно тя имаше свободата да се появи или не, когато ѝ скимне. Така тя избягваше всякакъв ангажимент, а хората около нея ставаха уязвими, като ѝ осигуряваха безгрижно отношение. 

5. Пасивно-агресивно общуване. 

Страхът от конфликти е дълбоко заложен в много от нас. Притесняваме се, че директният израз на нашето раздразнение ще нарани и ще разруши отношенията. Хората, които избягват конфликтите често крият дълбоко недоволствата си. Повечето пъти ги изразяват индиректно чрез "мързел", разтакавайки се по начин, който може да подразни околните.

Когато една пациентка се чувстваше пренебрегната от съпруга си, тя започваше по-рядко да готви и още по-рядко да изпитва нужда от секс. Тя смяташе, че просто "я мързи". Но това обяснение скриваше от нея по-големия проблем за липсата на удовлетворение и несъзнателното ѝ желание да го накара да се почувства също толкова пренебрегнат, колкото и тя. 

Целия текст четете в Обекти.бг.